Едно сърце,
По навик пулсиращо
На дъното на остаряло чувство.
Едно дете,
Завинаги умиращо
От болката на любовта – изкуство.
Един копнеж,
Потулен от миражите
На нещо ново и така познато.
Един летеж,
Разбил криле в паважа ти,
Преди да е докоснал нещо свято.
Една душа,
Събрала само вакуума
На толкова богатото пространство.
Едни очи,
В които блясва разума
След дългото, влудяващо пиянство.
Едно лице,
Болезнено прикриващо
С усмивка неестествена тъгата.
Едно безвремие
Във мене теб изтриващо,
За да се втурна търсеща в тълпата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар