неделя, 1 август 2010 г.

МАСКИИ

Маски

Навярно изигран съм и рева
от смях като пред криво огледало:
ухилени усти, халки в носа -
като венециански карнавал е!

Край мене в танц тълпата се тресе
и в своя кръг въвлича ме и тласка,
и моето - нормалното лице
навярно всички взели са за маска.

Конфети, блясък... Да, но не за мен...
А маските упрекващо ме зяпат,
че тактът пак от мен е нарушен,
и стъпвам на партньора по краката.

Оттук да бягаш нещо те зове...
Или ведно със тях се весели ти?...
Надявай се под маски-зверове
лица човешки все пак да са скрити.

В перуки, в маски са като един -
от приказки или от книги взети...
Стои отляво тъжен арлекин,
палач е друг, безумен - всеки трети.

Един да се изкара иска бял,
друг образа си крие от огласа,
а някой да познай не би успял
лицето си от вечната гримаса.

Насред смеха избива ме на плач,
тъй както в хоровода съм се хванал:
току виж, някой с маска на палач
харесал я и с нея си останал?

Току виж арлекинът затъжи
завинаги с лицето си печално;
или глупецът тъпия си вид
забрави на лицето си нормално?






Аз по петите маските следя,
но всякакви въпроси са опасни -
току виж всички маски се свалят,
а там - полулица и полумаски?






И как да не проспя добро лице,
как честните надеждно да открия? -
Надянали са маски всички те,
лицето си в скала да не разбият.

Аз тайната на маските разбрах -
уверен съм във точния анализ:
с безлични маски някои от тях
предпазват се от храчки и шамари.

Няма коментари:

Публикуване на коментар